Траянови врата

Войната през 986 г. – сражението при прохода Траянови врата. През 976 г. комитопулите преминават с войските си в настъпление на широк фронт в Южна Македония и Тесалия.

Щипон - паметната плоча

В боеве загиват двама от братята – Давид и Мойсей. Бойните действия продължават няколко години, в резултат на което е овладяна крепостта Лариса и цяла Тесалия е присъединена към България.

Траянови врата - късчета история

Успехите на Самуил на юг предизвикват сериозно безпокойство във Византия, начело на която по това време застава рядко енергичният и способен император и пълководец Василий II. През 986 г. той потегля на поход срещу България с намерението да овладее важния стратегически център Средец.

Дебелите зидове на Троянови врата

Част от войските си Василий оставя в Пловдив, след което минава през прохода Траянови врата и се спуска в Софийското поле. Когато стига до Средец, императорът разполага войските си в укрепен лагер и обсажда града.

Тук са се били Самуил, Давид, Мойсей и безброй незнайни войни

Още когато византийците се насочват към Средец, вероятно Арон уведомява Самуил, който по това време се намира далеч на юг в Тесалия. С бърз марш войските му успяват да изминат разстоянието от Тесалия до Средец за по-малко от 20 денонощия.

Гледка от вътрешността на Щипон

 С пристигането си Самуил се установява в укрепен лагер в района на днешното село Бистрица. Оттам той организира разузнаване и устройва с малки отряди засади на византийските части, тръгнали за фураж из Софийското поле. „Най-напред – пише Лъв Дякон, участник в похода, – когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите ги нападнаха от засада, извършиха голяма сеч. След това стенобойните и другите машини неприятелите ги изгориха. Ето защо императорът се подготви за път и тръгна с войските си за Константинопол”.

Крепостта отвътре

Когато византийските войски потеглят обратно за Пловдив, Самуил с главните си сили се насочва да ги преследва по пътя от Бистрица за Долни и Горни Пасарел и оттам през района на днешния язовир „Искър” навлиза в Ихтиманското поле. Така той изпреварва византийците и им устройва засада в прохода Траянови врата. Когато византийската войска навлиза в мястото на засадата, българите пропускат нейния авангард. При преминаването на главните сили те се спускат по стръмнините и нанасят удари от всички страни. В сражението е избита по-голямата част от византийската армия. Василий II едва успява да се спаси благодарение на гвардията си, която с цената на много жертви осигурява неговото бягство.

Сражението при прохода Траянови врата е един от върховете на българското бойно майсторство и военно изкуство в края на Х в. То съчетава в себе си няколко от типичните случаи на бойни действия на българската армия от този период. Най-напред е предшествано от отбраната на крепост, която се характеризира с висока активност, изразяваща се във внезапни излизания от крепостта за нанасяне на удари.

Какво ли имало тук?

Високата маневреност на войските и бързината на съсредоточаването са други особености, които предшестват сражението. Непрекъснатото разузнаване и прилагане на успоредно преследване водят до изпреварване на противника.

Хубава гледка с дъх на античност

Умело организираната засада и правилното действие на войските, които насочват главния си удар срещу основното ядро на византийската армия, също са особености, които характеризират сражението при прохода Траянови врата през 986 г.

Крепост Траянови врата 
Проходът е наречен така по името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Тя е проучена през 1975 при разкопки, ръководени от Димитрина Джонова. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век. Крепостта е известна също и като Щипон.

Нещо мистично

В античността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име Соней (на латински: Soneium). През 4 век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:

„Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората – от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата – Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.“

Спомен за величие

През Средните векове проходът е наричан “Царски проход” (на гръцки: Βασιλική κλεισούρα) или “Царски врата” (на гръцки: Βασιλική πύλη), а по-късно и “Български проход” (на гръцки: Βουλγαρική κλείσις). Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (битка при Траянови врата)

Името “Траянови врата” е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име “Капъджик дервент” (от турски: kapı, капия, врата и dervent, проход), както и “Маркова капия”. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до 19 век

Битка при Траянови врата

Почти цялата византийска армия е унищожена….

Стените са били дебели

 
Битката при Траянови врата (на гръцки: Μάχη στις Πύλες του Τραϊανού) на 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България. Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.

Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г.

Вечна памет!

В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.